Студ за изтезание: какво преживяват в затворите на Беларус

Ръководствата на затворите в Беларус задължават затворниците редовно да разчистват снега, докато не се види чист асфалт. Карат ги часове наред да ринат и пренасят чували със сняг, без да имат възможност да се измият или стоплят след това. „Никога в живота си не съм виждал толкова много сняг. Веднага щом пристигнеш в затвора, още докато си в карантина, ти възлагат работа – зимно време ти дават една лопата, направена от дървена дръжка и парче шперплат, и започваш да ринеш снега, докато не се покаже чист асфалт. И не става дума за обичайното разчистване на пътя, както се прави навън. В затвора искат да не остане нито една снежинка на земята“, разказва пред ДВ правозащитникът Леонид Судаленко, който е бил осъден заради своята дейност и е лежал три години в затвора във Витебск.

Според него за тази работа най-често се използват политическите затворници, чийто брой в Беларус надхвърля 1100 души, сочат данните на правозащитната организация „Вясна“. „Не можеш да откажеш, иначе те очаква наказание с изолация или забрана да приемаш посетители и пратки“, казва още той за ДВ.

Дълги проверки навън на студа и пълна изолация

„А разчистването на снега не е единственото задължение. Това означава, че трябва да си започнал още в 4 часа сутринта - два часа преди да събудят другите - за да може дотогава всичко да е почистено. След това си плувнал в пот, но няма възможност да се измиеш, защото има много малко душове, а и времето не стига“, разказва Судаленко.

Три пъти дневно затворниците трябва да се строяват на плаца за проверка, която може да продължи и по цял час. През това време затворниците трябва да стоят мирно и никакви движения не са позволени. Дори и при температури от минус 20 градуса проверките на открито си се провеждат в пълен обем.

Най-тежко е обаче на наказаните с изолация, което е обичайна практика при политическите затворници. „Това означава и изтезание чрез студ, тъй като радиаторите обикновено не работят, а одеяла няма. В изолатора се спи или на пода, или на гола метална решетка. Дори зимното бельо ти отнемат, докато си там“, разказва Судаленко.

Без почивка при снеговалеж

Бившата политическа затворничка Даря Афанасиева е прекарала две зими в затвора в Гомел – единственият женски затвор в Беларус, в който 5 години прекара и опозиционната активистка Мария Колесникова, преди най-неочаквано да бъде освободена през декември 2025 г. „Когато си на сутрешна смяна от 7 до 15 часа и виждаш, че навън вали сняг, знаеш, че няма да има почивка. След редовната работа излизеш да чистиш сняг“, казва Афанасиева.

Който има пари, може да си купи прилична лопата, другите трябва да работят с каквото им дадат. „Не само снегът от двора трябва да се изрине до чист асфалт, но и да се събере и изнесе далеч от погледа на администрацията. Жените пълнят снега в чували, понякога ползват и найлонови торби за пазаруване, които влачат по земята или на гръб“, спомня си Афанасиева.

По здравословни причини на нея ѝ е било забранено да носи тежко. Въпреки това е трябвало да пренася тежки торби със сняг. „На никого не му пука дали ще измръзнеш или ще се разболееш. Една зима имаше много болни – до 40 процента от хората се разболяха и дори се обмисляше карантина. В крайна сметка просто спряха да издават болнични - така ръководството на затвора „реши проблема“. Между другото, болните трябва да се редят на опашка за лекарствата си на открито, независимо е колко студено“, разказва тя. Понякога дори в затворените помещения е невъзможно да се стоплиш и на затворничките им се налага да носят постоянно ватирани якета, дори да спят с тях, казва още Афанасиева.

На жените се разрешават само поли и рокли

В допълнение, правилата в беларуските женски затвори не позволяват носенето на панталони. През цялата година затворничките трябва да носят пола или рокля. Разрешено е под тях да носят клин, предоставен им от затвора или изпратен от семействата им. „Някои жени си слагат чорапогащници около врата, вместо шал, за да се стоплят. Забележат ли ги обаче надзирателите, веднага им ги вземат и просто ги изхвърлят. Жените слагат и дамски превръзки в обувките си, защото обувките, които получават в затвора, не са топли и не предпазват достатъчно от влагата и студа.“

Ватенките, раздавани в наказателната колония, често са прокъсани. Да молят близките си за подходящо зимно яке няма смисъл, защото така или иначе няма да го получат, тъй като правилата изискват носенето на тези униформените ватенки, разказва още бившата затворничка. Интервюираните от ДВ казват, че дори и години, след като са били пуснати на свобода, не могат да забравят ужасните зими в затвора. „Става дума за оцеляване – или за изтезание. Изискванията на затворническото ръководство са напълно абсурдни, това е подигравка с хората“, подчертава Леонид Судаленко.

Даря Афанасиева казва, че когато чуе новини за снеговалежи в Беларус, това веднага това я връща обратно към спомена за страданията в затвора. „Не можеш дори да си покриеш лицето с шал, за да се предпазиш малко, защото се смята за нарушение на правилата. Не можеш да си вземеш почивка от тежкия труд в шивашкия цех. Някои дори поемаха извънредни смени, само за да не им се налага да чистят снега навън“, разказва тя.

Автор: Даря Бернщайн